Покълването и грижата за млади растения канабис на закрито, преди да бъдат преместени навън, е процес, известен като „закаляване“. Този метод, който е често използван в градинарството и при други растителни видове, може значително да повиши процента на оцеляване и цялостната жизненост на канабисовите растения при преместването им на открито. Предимствата на закаляването са очевидни – когато се извърши правилно, този процес може да подобри естествените условия за отглеждане, да удължи сезона и да смекчи климатичните крайности в ранната част на годината.
Покълване на закрито – Мек старт
Контролираната среда е отличен начин за осигуряване на идеални условия за растеж на растенията. При отглеждане на канабис на закрито, променливи като температура, интензитет и продължителност на светлина могат да бъдат оптимизирани и стабилно поддържани. Тази способност за контролиране на средата не само намалява риска от стрес при растенията, но и подобрява степента на покълване и осигурява по-равномерен и синхронизиран растеж на младите растения.
Това е частично благодарение на защитата от екстремни метеорологични условия, но също и на защитата от насекоми, червеи и микроби, които се намират естествено в почвата на открито. Младите растения са особено уязвими и по-слабо подготвени да се справят с тежки условия – пролетта често носи студове, силни ветрове и подгизнала от дъжд почва. А когато прибавим и вредителите – от птици и тревопасни бозайници до болести, пренасяни от насекоми – стресът може лесно да надвие растението, преди да е укрепнало.
Засаждането на растенията на закрито ги предпазва от тези рискове в ранния сезон, които иначе трябва да се преценяват „на око“ от градинаря. Това често е капан – докато се изчака подходящото време, сезонът на засаждане почти е приключил! Поставянето на семената на закрито увеличава шансовете им за оцеляване. Така се удължава вегетационният период – особено полезно при кратки сезони или влажна и студена пролет.
Този ранен старт дава възможност за по-дълга фаза на растеж – важно за сортове, които узряват по-бавно. Но ако не се направи закаляване, това може сериозно да повлияе на представянето им навън.
Процесът на закаляване – Готови ли сте, млади стъбълца?
Закаляването представлява адаптиране на младите растения от стабилна вътрешна среда към по-груби външни условия. Звучи просто, но изпълнението му изисква внимание и търпение. Ако се прекали, може да се предизвика стрес и да се забави растежът. Ако не се направи достатъчно, цялото усилие става безсмислено – растението пак ще страда при изнасянето навън.Освен това, трябва да се внимава особено при самото разсаждане – особено при самоцъфтящите сортове, които са много чувствителни към стрес. Закаляването е постепенен процес на адаптация, и ако бъде пренебрегнат, лесно може да доведе до спиране на растежа или дори загиване на младото растение.
Постепенното излагане е ключът към успеха. Добре е да се планира колко време и при какви условия ще бъде навън всеки ден, за да се постигне максимален ефект. Обикновено закаляването продължава между 10 и 14 дни, като започва с няколко часа навън през най-благоприятната част от деня. Това се прави на защитено място, където студеният вятър и внезапните порои няма да нанесат щети, и времето, прекарано навън, постепенно се увеличава. Този плавен преход помага на растенията да се приспособят към по-сурови условия като силна слънчева светлина, по-ниски температури и променлива влажност.Закаляването, като форма на адаптация към стрес, е още един начин, по който канабисът – с малко помощ от градинаря – може успешно да се установи в нови територии. Тъй като растенията канабис често са селектирани от дивата природа, те носят гени, които им позволяват да се справят с екстремни условия. Но без възможност тези гени да се активират, тези адаптации просто не се случват навреме. Затова закаляването помага на растенията да променят физиологията и механизмите си за реакция на стрес, така че да са готови да се справят със стихията.Тези промени включват удебеляване на кутикулата на листата и стъблата, укрепване на стъблото под въздействието на вятъра, както и редица молекулярни процеси, които подпомагат устойчивостта към външната среда.
Примерен 14-дневен график за закаляване
Ден 1 – 3: 3 часа навън на защитено място, от 13:00 до 16:00
Ден 4: 5 часа навън на защитено място, от 11:00 до 16:00
Ден 5 – 6: 5 часа навън на по-малко защитено място – по-изложено
Ден 7 – 9: Цял ден навън, избягвайте пълно излагане на елементите
Ден 10 – 12: Прибиране само нощем или при лошо време
Ден 13 – 14: Растенията се засаждат на постоянните си места
Последна стъпка – Разсаждането
Ако процесът на закаляване е изпълнен правилно и растенията са напълно адаптирани, те понасят стреса от разсаждането сравнително лесно. Самоцъфтящите сортове винаги са по-чувствителни към това, но при добра предварителна подготовка това също се управлява. Използването на повдигнати лехи спомага за намаляване на шока от разсаждане, а добре затоплената от слънцето почва помага на растенията по-бързо да се адаптират. Ако не използвате повдигната леха, уверете се, че почвата е добре огрята от слънце, за да е достатъчно топла, и най-важното – с добър дренаж, за да не се задържа влага и да не се забави растежът.
Добри съседни растения (т.нар. компаньони) също могат да бъдат от полза, а при по-екстремни условия може да използвате и полиетиленово покритие или тунел, който да предпазва растенията, докато се „настанят“ в новия си дом.
Правилно закалените растения почти винаги дават по-добри резултати и по-високи добиви. Тяхната устойчивост на стрес означава, че ще се справят по-добре с климатични предизвикателства след разсаждането.
Контролен списък – Уверете се, че растенията са добре закалени
Процесът трябва да започне с изнасяне на растенията навън само за няколко часа на ден – в най-мекия и топъл период, обикновено в ранния следобед. В началото използвайте защитено място, което да ги пази от силен вятър и директен дъжд. Постепенно увеличавайте времето им навън в рамките на 10–14 дни. Следете прогнозата за времето и при нужда променяйте програмата, за да избегнете неблагоприятни условия като слана или порой.
Увеличавайте излагането на пряка слънчева светлина и лек вятър, за да развият растенията необходимите физиологични характеристики за справяне с външната среда. Към края на закаляването оставяйте канабисовите растения навън по цял ден, прибирайте ги само нощем или при силно влошаване на времето. При разсаждане – особено при чувствителни сортове като самоцъфтящите – уверете се, че почвата е топла и с добър дренаж. Помислете за използване на компаньони, за да създадете защитен микроклимат, и при нужда – допълнителна защита като мини парник. Ако всичко е направено както трябва, тази плавна адаптация значително ще засили устойчивостта и представянето на младите растения навън.